Сливенската област и едноименната община се намират в югоизточната част на страната и там са разположени много съседни на областния град села. Едно от тях е Горно Александрово, наричало се Бургуджии по времето на османското робство в страната. Една от войните между Русия и Турция се състои в периода 1828-29-та година и точно тогава селото попада в областта, която руските войски окупират. Руската империя сега се струва единственото сигурно място за жителите на селото, които изпитват силен страх от евентуално отмъщение от страна на мюсюлманите. Това се отнася не само за местните хора, но и за останалите, които населяват тракийските области. Бургуджии означава буквално Виноградовка и бива основано в Бесарабия, а на селото дори е посветено нещо като научен труд. Това е книга, писана от Нина Чуфарличева и която носи заглавието Историко – културна характеристика на Бургуджии. Има още една книга, разказваща за селото, авторът този път е Константин Пеливан.
На 13-ти март 1879-та година се случва важно за политическото развитие на страната ни събитие. Тогава лично Александър Богороди е назначен за генерал губернатор на Източна Румелия. Това става с изричното съгласие не само на Великите сили, но и на руския император Александър 2-ри. Богориди е тържествено посрещнат на границата около мястото, където днес е ситуиран Свиленград. Епископ Геврасий и Панайот Минков лично взимат участие в делегацията по посрещането. Алеко Богориди е предупреден официално още докато се намира на път във влака към мястото на посрещането, че няма да бъде приет радушно с фес на главата. Затова го сваля и го прибира в багажа си, а въпросното събитие се разиграва на 15-ти март. Като най-важна и задача с първостепенно значение за Богориди е да проведе избори за Първо областно събрание. Това е днес съвременният парламент. През септември същата година Богориди прави посещение на областта и на Горно Александрово, а после пак минава от там през август 1882-ра. Христо Гюлмезов е нещо като дясна ръка на Богориди и негов адюдант, завършил първия випуск на софийското военно училище. Когато тръгва от Котел за Сливен, Алеко минава през селото – за това свидетелстват изпратените от секретаря му телеграми.
Посрещането на Богориди е събитие с радост и почести от страна на местното население, но това важи и за всички други краища на страната. Секретарят му се казва Матеев и публикува телеграмите във вестник Марица, от което ни стават известни и точните времеви диапазони на пътуванията в областта. Мано Йончев, който тогава изпълнява длъжността кмет на селото, не се колебае да предложи на губернатора да стане символичен кръстник на населеното място. Желанието е то да се нарича на негово име и това в действителност става възможно с Приказ 183 от десети ноември хиляда осемстотин осемдесет и втора година. По-нататък сякаш няма данни дали Богориди е идвал и друг път в селото, което с новото си име официално е кръстено на тази забележителна за българската история, политика и дипломация личност. И до днес Богориди е считан като един от несъмнено успешните български дипломати след освобождението на страната.
